Съчувствам ти искрено.
Тези изблици на гняв са много уморителни и неприятни, отвратителни направо.
Единственото, което виждам е в никакъв случай да не загубиш нейното доверие и отношение към тебе.
Оттам нататък - само любов и безкрайно търпение.
Предполагам, че наведнъж са се струпали три неща при нея - не може да не разбира, че родителите и я отхвърлят, по характер си е буйна, а прибави към това и възрастта и нещата стават чудовищни направо.
Единствено ти можеш да и повлияеш поради факта, че с теб се държи добре - очевидно ти си единственият човек, когото зачита и повече от ясно е защо. Значи детето си е съвсем нормално - на доброто отговаря с добро. Затова приласкай я още повече и полека-лека я накарай да се замисли върху нещата от живота и как са свързани помежду си. Не, не във вид на лекции, морал, укори и обвинения - във вид на разговор случаен и по повод, намеци, подмятания уж небрежни. Ще разбереш много от нейните причини. Нейната агресия, според мен, се дължи именно на неприемането и от най-близките - родителите и.
Тя е щастлива с такава баба като теб - колко ли деца имат този късмет... Мисля, че и тя го разбира, но това не намалява болката и...
Кураж и много търпение ти желая!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.