Аз говоря за вяра, а не за мода.

Ами схемат обикновено е седната - 11 септември, атентати, интерес към ставащото и оттам интерес към Корана /един вид да видим дали там наистина пише такива ужасни неща./. После човек се зачита, вижда ,че това му допада, че то е негово в определн смисъл, просвещава се още докато един ден узрява за решението да го приеме. Не със всеки става така, разбира се, но на някои им се случва. После за другите ислямската мода може да отмине, но за повярвалите са си повярвали. Последиците остават.

Аз твърдя, че дълбоко вградена християнска вяра имат доста малко хора.

И аз твърдя същото. И точно те няма да станат повече. Ама други имат тази тенденция....

в смутни и трудни времена - хората търсят решения на проблемите си къде ли не, често на най-странни места.

Може би наистина това е причината. Времената са много объркани. Ама не вярвам да станат по-леки. Затова и си мисля, че търсенето ще продължава с бурни темпове.
Както и да е, самото тъсене според мен не е проблем, проблемът е в това, че често пъти намират, и най-вече в това, което намират.

Вярата се приема най-често механично с възпитанието

Ами в 90% от случаите било така. Ама в другите 10% не е. Другите 10%, каквото и възпитание да получат, все ще се оглеждат наоколо и ще търсят. защото за тях въпросът за вярата е много съществен. То и вапцаров така бил възпитан в евангелизъм, ама после писал:

Учеше ме, майко, ти със притчи,
да обичам всички като теб.
бих обичал, майко, бих обичал,
но ми трябват свобода и хлеб.

Никакво механично приемане в случая. Е, и номеръте че тези 10% процента търсещи при определени обстоятелства могат да повлекат след себе си и другите 90%. Случвало се е и може пак да се случи.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите