повече или по-малко не се сещам в какво точно го мериш

еднакво ми пука дали са добре психически и физически и тримата

когато дъщеря ми падна от дърво и после й оперираха далака, усещането беше същото, както когато синът ми падна от колелото и си счупи постоянните предни зъби, или когато малкият ми син просто се загуби на пазара, та виках полиция, защото половин час не можех да го намеря

като количество мисля е еднакво и ми се струва изврат, когато срещам хора, при които не е така

(пример за изврат е баба ми - идва вкъщи, вижда на десктопа ми снимка на баща ми, който е нейно дете и почина, и ме пита това чичо ми ли е...)

но има разлика в начина, по който се изразява, самите деца са различни и това, което работи с единия, рядко работи с другия


с големия ми син е достатъчно след скарване да му кажа "МИР" и ме разбира от половин дума, аз него също, лесно си общуваме и без много думи, и със

от само себе си се получава

с дъщеря ми ми е драстично по-трудно, изисква много повече отделено внимание, много усилия да измисля подходящата за нея форма, много повече внимавам да не я обидя с нещо, защото се разбираме по-трудно и ако за брат й нещо, което съм казала, е ясно и в корените си, за нея не е и може неочаквано да прозвучи обидно

е, да, ама аз не си обичам това дете по-малко - значи гледам да компенсирам липсващата лекота с повече старание и внимание - просто си меря повече думите, обяснявам едно и също нещо по няколко начина, че да съм сигурна, че не е чула нещо, което да й прозвучи неприемливо...
и редовно я питам как се чувства, какво мисли и дали е доволна от начина, по който си говорим, та да мога овреме да се коригирам

с малкия още е рано да се каже, струва ми се, че не е мое копие като батко си, но пък няма склонността да страда от това...


на твоя въпрос - за мен не е възможно, но пък познавам хора, за които е

все пак идеята, че само родителите са отговорни, е заблуда, децата си имат своята роля във връзката и също си я играят по различен начин... аз нямам братя и сестри, но отношенията с майка ми бяха доста обтегнати и съм сигурна, че ако имах, щях да си мисля, че тя обича брат ми или сестра ми повече

но всъщност не е нужно да имаш съперник, който да обира родителската любов, може и едно дете да си и пак да не ти стига или да не знаеш как да си я поискаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите