В нашата детска градина във всяка група има ТВ. И не в ТВ е проблема, а в учителките. Ако учителката е мързелива, безотговорна и инертна и с ТВ и без ТВ - все тази. ТВ не е заплаха за развитието на детето, ако се упражнява контрол и има прецизен подбор на това, което се гледа и се регулира времето, посвететно на гледане на ТВ.

Както казах, при нас всяка група има ТВ, ДВД или видео. За 4 години мисля, че не повече от два пъти съм заварила децата да гледат филмчета и то през зимата, когато много съм закъснявала. Никога не съм намирала учителка да гледа сериал. При положение, че аз одобрявам какво и колко да гледат, така както и вкъщи, не виждам къде е драмата. Живеем във време на изключително развити медии и комуникации и това драматизиране ми се струва излишно.

Преди три дни например, гледахме със синът ми един филм по Анимал планет за "броните" - животните и насекомите, които имат такива. Филма беше с титри, аз почти не съм му чела, той беше много заинтригуван, видя интересни животни, научи разни неща, които аз самата не знам и по тази причина не бих могла да му разкажа сама, а и той няма къде другаде да види такива животни. В момента е на 5. Кое тук е лошото?

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...