Няма особен смисъл да се прави разбор на случилото се, но би ми се искало да откроя две твои грешки /грешки, според мен/. Първата е, че си чакала три години преди да вземеш мерки - могло е доста по-рано и с по-малък риск да разбереш кое как е. Втората е, че мерките ти, меко казано, са поднесени по крайно неуместен начин. Все едно учителка, или не - човек с чувство за достойнство /всеки един го има, нали/ - не можеш да си позволиш такава "публична екзекуция" на нейния подход. Повече от очевидно е, че ще реагира зле и това ще рефлектира върху детето, и досега недообичвано от нея. И не защото е учителка, а защото никой не обича да бъде порицаван и укоряван пред други - въпрос на деликатност от твоя страна би било да говориш с нея насаме.
Ако другите засегнати родители са мълчали, то е не защото са страхливи, а защото са осъзнали липсата на всякаква полза от подобна зрелищна конфронтация. При положение, че сте много недоволните, пътят е различен - първо разговор с класния, после с директора, накрая с инспектора, ако няма резултат. Ако ти решаваш да действаш сама за себе си, то би следвало да говориш лично с нея, като се постараеш да я въвлечеш човешки и професионално в разрешаването на вашия проблем - от две страни подхванат, сигурна съм, че въпросът щеше отдавна да е решен.
Въпреки че, нашите собствени деца са най-добрите, най-умните, най-способните, най-хубавите, предвид възрастта им и средата, в която се движат, винаги има една резерва по отношение на това какво точно вършат - ти като бивш преподавател би трябвало да знаеш, че е точно така. Затова отивайки да се борим за правата на детето не можем стопроцентово да развяваме знамето на неговата непогрешимост, защото стопроцентово ще сбъркаме. Ние не сме по цял ден до него, че да сме напълно убедени, че това, което върши е онова, което трябва - и не защото ни лъже, а защото истината, пречупена през неговите очи се различава от обективната. Ама винаги.
Към това пряката атака с обвинения не е най-доброто средство за постигане на целите. За това е измислена и дипломацията.
Това, което лично аз бих направила, ако съм в твоята ситуация, е да отида и да се извиня на учителката /която очевидно не е безгрешна също/ за избухването си и да се опитам да я въвлека в решението на проблема, както писах по-горе. Извинението, когато си сбъркал не е унижение. А ти си сбъркала - най-малкото с тона. Нека не прозвучи грубо, но това е печелившият ход - първо, защото ще я завари неподготвена и неочакваща подобно развитие, второ, защото неминуемо ще я поласкае и трето, защото ще намали напрежението вкъщи, тъй като тя повече няма да се държи зле с детето. Разбира се, това бих направила без да информирам сина си.
От друга страна не бих натискала толкова вкъщи - неговите резултати не бива да са залог в твоята битка с учителката - ти направо ще го побъркаш до изпитите и напрежението, което всяваш може да допринесе по-скоро за неубедителни, отколкото за отлични резултати. При нормализиране на обстановката в училище, детето ще се успокои и нещата ще потръгнат. Не зная дали вече са определили начина на кандидатстване след седми клас, но добре прецени силите си дали можеш сама да му помагаш и да го подготвяш. Детето е още малко и несвикнало на постоянен труд без непрекъснат квалифициран контрол - всички те /може някъде да има изключения, но аз поне не познавам/ гледат да минат по линията на най-малкото съпротивление, което е май нормално. Но други са изискванията по изпитите /това е тема различна от твоята в случая и не говорим за това дали измислящите в министерството изобщо са виждали жив ученик на тази възраст/ и редовият родител не ги знае, а и не е енциклопедист, че да владее целия учебен материал.
Затова - стъпка първа - загрижен разговор с учителката, стъпка втора - овладей напрежението и паниката в къщи. Това е единственият съвет, който бих ти дала.
Успех!

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.