Ехоооо! Я по-спокойно! Разбира се, че няма да се скарам на професора, нито съм се карала с някоя учителка. То няма и за какво, защото си имам добро и ученолюбиво дете, което е в 11 клас. Проблемът е, че "идиотка" е сгафила и сега се притеснява, че може да гледат с лошо око на детето й. Да, преблем е. Ако детето се чувства добре /а това го написах в мнението си по-горе/, всичко е ОК! Представям си срама, който бих изпитвала, ако моята майка /преди години, де/ беше постъпила по подобен начин. Ами щях да потъна от срам сред деца и учители и бих искала да се преместя в друго училище. Това, при условие, че майка ми не реши да повтори грешката си.
По начало възпитавам сина си, че трябва да уважава учителите и че те също са хора и понякога грешат. Слава богу, детето ми не е имало особен проблем с учител. Е, случвало се е, да се върне и много емоционално да ми разкаже колко несправедливо /според него/ се е отнесла с него някоя учителка или учител. След като обсъдим проблема, се уверява, че не е чак толкова страшно това, което се е случило и не е необходимо да хаби излишна енергия. Дори ми се сърди, че никога не съм на негова страна, а /виждате ли/ винаги съм на страната на другите. Така че човек трябва да търси грешките първо в себе си, а после да обвинява другите /ако изобщо го направи/.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите