ИНТЕРВЮ / Общества / Непрофесионални / Родители и деца

С труда си изплащаме дарената апаратура

Последното ми дете е лабораторията по медицина на съня, казва проф., д-р Параскева Стаменова
Ръководителят на клиниката по неврология при Университетската болница "Царица Йоанна" проф. д-р Параскева Стаменова днес чества своя 60-годишен юбилей. Тя е създател на отделението за интензивно лечение и реанимация на неврологичнии заболявания, което по-късно прераства в първия в страната център за обучение на невролози и анестезиолози в областта на неврореанимацията. Преди три години д-р Стаменова създава и първата по рода си в България лаборатория за диагностика и лечение на съня и бодърстването и на практика е лекарят - пионер в изследването на съня от медицинска гледна точка.
- Проф. Стаменова, вие сте невролог, как решихте да се насочите към изследване на болестите на съня?

- Моята специалност е неврологията, но успоредно с това в клиниката, която ръководя, се занимаваме с множествена склероза, с паркинсонизъм, с епилепсия. В света медицината на съня е много добре развита. Моето желание бе последното дете, което мога да родя, да е точно тази лаборатория по медицина на съня. Със съдействието на моята дъщеря, която също е невролог и работи в Германия, успяхме да получим помощ от един немски институт, който оборудва лабораторията, а ние се задължихме да разработим научно инсумниите. Тоест ние с труда си изплащаме тази медицинска апаратура.

- Къде стоят тези болести на съня и колко са опасни?

- Една трета от населението на света страда от разстройство на съня. В лабораторията, която функционира денонощно, изследваме както пациенти, страдащи от безсъние (инсумнии), така и случаи с хиперсумнии, слипапнея, наркоплексия, парасумнии. В цялата тази група разстройства на съня едно от най-важните е сънната апнея, от която страдат между 4 и 10% от населението.

- Какво представлява тази болест и какви са нейните проявления?

- При болните от сънна апнея опасността е, че много често се развиват ритъмни нарушения на сърцето, сърдечни инфаркти, мозъчни инсулти, тъй като по време на сън болният не може да достигне дълбоката фаза на съня. Всяка нощ болният има такива хипоксии (липса на кислород) над 20 пъти за 1 час. Всяка такава пауза е борба за живот. Болният започва едно мъчително пробуждане, мъчително дишане, докато влезе в ритъм, и след това, щом заспи в някаква по-повърхностна фаза, мъчението отново започва. Това вече не е сън, а борба за живот, защото ритъмното нарушение по време на сън може да причини и смърт.

- Kой е сбъднатият и несбъднатият сън на проф. Стаменова?

- Сбъднатият е моята прекрасна дъщеря, а несбъднатият е желанието ми колегите да получават по-достойно заплащане на труда си.