е едно, а обучението по Моливко - съвсем друго.
Програмата е спусната от МОН и учителите трябва да се съобразяват с нея и да покажат на родителите, че изпълняват образователните задачи(затова я четат по родителските срещи сякаш е манна небесна).
От там нататък - под формата на игра и картинки - учат децата на много други неща - за сезоните, за животните и птиците, за светските понятия (ден, нощ, сутрин, обед, вечер). В Моливко за 3-4 годишни деца под формата на картинки е заложено точно това. Сама ще се съгласиш, че ако сложиш отпреде си детето и почнеш да му обясняваш "сега е сутрин, защото ставаме от леглото след като сме спали много...." (или нещо подобно), то много бързо ще загуби интерес. Но ако му покажеш една картинка, на която дете става от леглото и е по пижама (и още няколко елемента) веднага очите ще се залепят за цветното и веднага ще си изградят асоциацията.
За броенето – да всички го могат. В първи клас се учи смятане до 20 – как смяташ, днешните първолаци дали не могат да го правят, след като повечето от тях се оправят идеално с рестото когато си купуват вафли и гризки с играчка? Обаче математиката не е само да бориш до 20 и да знаеш колко е 2 плюс три, а да решаваш разнообразен тип задачи (Петьо имал три круши, Светла две ябълки, а Иван четири краставици. Колко общо са плодовете?)
Целта на обучението е да може да преброи всичко. За нас е елементарно – мозъка ни дори не изрежда едно-две-три, а веднага разпознава кои предмети са три броя. Казжаш на детето „преброй до три” и то веднага изстрелва точната последователност. Но му дават круши и казват „преброй крушите” и то гледа като застреляно, защото ума му не може да осъзнае, че абсолютно всичко се брои по еднакъв начин. За него крушите са различни от ябълките и това е.
Твоето дете навярно го може това, но погледни от позицията на учителката – тя има учебен план – трябва да се съобрази с него и да научи и всички други деца на това, което вече знае твоето и което е повелило МОН. Е, ще кажеш, ама моето тъпче на едно място. Така е, но това е вече в ръцете на учителката – тя няма да му предава диференциални уравнения, но покрай другите ще предлага на твоето нещо допълнително и интересно за него (иначе представи си както моята първолачка много живо се интересува от анатомия на човек – аз да се изплющя на родителската среща и да кажа „искам час по анатомия” ами не – занимаваме се в къщи).

Та така – не се сърди на учителките. Те прекрасно знаят, че децата ги могат тия неща (броенето и цветовете) - просто искат да направят заниманията им интересни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите