Съгласна съм с всичко казано от "порастналия бивш такъв". Ние, родителите, в този момент трябва да бъдем не наставници, а повече от приятели. Но как да обясним на учителите, че децата изживяват бунтарския си период и не са толкова "лоши и невъзпитани" , а това е просто временен модел на поведение, който те са възприели? Нима е толкова трудно и те да се отнесат с разбиране към учениците, да им подадат ръка, да ги поощрят, а не само заплахи, наказания и т.н. За съжаление тези, които го правят, са малко и на тях колегите им не гледат с добро око. Възпитанието не включва безропотно подчинение, а съобразяване с личното мнение, обсъждане на проблеми, съвети и насоки. Кажете ми как да подходя към учителите? Аз не искам да влизам в конфликти, но ако си премълча мнението за много неща, това означава, че предавам детето си. И тогава как ще искам то да ми вярва и да споделя с мен?