|
Все си мислех, че съм спокоен човек, обаче току-що така си изтървах нервите, че още ми скърцат зъбите.
Знаех, че дъщеря ми има нужда от логопед и още като я записвах в училище през юни разпитвах дали имат, записаха си да й обърнат внимание, послена родителската среща преди началото на уч. година пак говорих с класната, после се обаждах в канцеларията към 20 септември, рано било, имали си процедура, обикаляли класовете, водели точен отчет и бла-бла, да държа връзка чрез класната,написах и бележка в бележника на дъщеря ми, по-миналата седмица лично й напомних, и какво се оказа днес - прегледите минали, дъщеря ми пропусната, имало обявен ден за записване по желание на родителите, ама кой да ти каже, и сега логопедката ми обяснява, че вече нямало свободни места и по-нататък... евентуално, не знае как са я пропуснали... Бяс ме хвана.
Ама аз съм си виновна. Преди като бях учителка, най-много ме дразнеха родителите, които за щяло и нещяло висяха пред училище да питат за нещо или да ти обръщат внимание за нещо, което вече е обяснено или решено или организирано от училището и се старая да не ставам такава, обаче явно съм в грешка. Ако бях като някои, дето всяка сутрин бавят целия клас, щото е много важно да обясняват 10 минути на госпожата защо детето им вчера не си написало домашното например, ако бях им мелила на главата всеки ден, сигурно нямаше да я пропуснат. Ама нали все разчитам, че хората си знаят работата по-добре от мен.
Олекна ми малко, като ви пиша. Господи, докога трябва да ръчкаме някой, за да си свърши работата, всъщност това ме вбесява.
|
Бясна съм на логопеда
