Не се връзвай толкова. Никой не казва, че сте лоши деца.
Просто не сте като нас. Различни сте! И понеже сте различни, ние се объркваме и не винаги схващаме идеите ви, мислите ви.
Знаеш ли колко пъти съм се чувствувала гадно от това неразбиране? Аз си мисля едно, а то излиза съвсем друго като поприказваме.
И на всичкото отгоре няма къде да направиш "справка". Няма кой да ти помогне. На нас - родителите. А може би и на вас - децата ни. Да се разберем един друг, да поговорим свястно, а не с недомлъвки и викове.

И когато това се случи, проблема отминава. Няма неразбиране, няма викове, няма плюене по пода, няма лъжи.

Но не трябва да отказвате един обикновен разговор. Едно изслушване на друго мнение, малко по-различно от вашето, на един друг стил и светоглед. И не само да го изслушате безучастно и вяло (това прозира в много случаи), а да се опитате да застанете от другата страна на огледалото, да погледнете през другите очи. Тогава нещата ще бъдат малко по-други.

Пиша ти това, защото с моя син стигнахме до психолози и хипнози, за да разберем какво не е наред. Защо не говорим и какво очакваме един от друг. И сега е съвсем друго!
Той не е "лошо", "неразбрано", "протестиращо" същество. Аз не съм неговата "тъпа", "старомодна", "ограничена" майка.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!