който не се вписва в тези параметри.
Всеки човек реагира различно на определена възраст и изключения винаги ще има.
Ето и ти казваш, че имаш опит с "мразя всичко и всички, а думата на родителите ми няма да я бъде". Това не означава, че плюеш по пода, да речем, или правиш нещо друго свръхнеприемливо. Но означава, че не излизаш от рамката на проблемната тийнейджърска възраст по някакъв друг, лично твой начин. Не разбирам какво те обижда толкова. По същия начин за нашите деца всички ние, родителите, сме проблемни в някакъв смисъл и сме под общ знаменател - неразбиращи ги, или поне разбиращи ги само понякога. А ние пък сме убедени, че не сме "такива хора", за каквито ни смятате.
Поне аз, за всичко, което пиша, имам достатъчно примери и доказателства, които ме карат да съм сигурна в преценката си. И те не са единствено от моя син, който, в интерес на истината, през по-голямата част от ежедневието си е съвсем ок, стига да се съобразявам с някои принципни положения като например да не навлизам в неговата неприкосновена територия, да не задавам излишни, уточняващи и неделикатни въпроси, да не давам непоискани съвети, да не се изказвам за неговите контакти, облекло, прическа и т.н. Срещу което мога да разчитам на известна помощ, почти пълно доверие, задължително отзоваване при нужда и то без да е поискано - започна сам да забелязва кога трябва, човешки разговор, когато той пожелае да каже нещо, нарастваща отговорност за себе си и делата си, постепенно разбиране на някои мои виждания и съобразяване с тях и т.н. Искам да кажа, че нищо от това не му е наложено - той се ползва с пълно равноправие, неговото мнение по общите проблеми има същата тежест като моето, тоест решаваме заедно всичко, което ни засяга двамата и това е открай време, колкото и странно да изглежда. Което не пречи, отвреме навреме, да има по някоя странност, която ме изправя на нокти и зъби...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.