|
Ако това те успокоява, според мен, не е нито едното, нито другото. Просто копиране на поведенчески модели, както казваш - да не се различава от масата. Щото това е много важно за него - принадлежността към стадото, а ако може дори и лидерство в безобразията. Разбира се, в нормалния случай това е до време - в един момент всеки решава, че е различен и започва да подчертава именно разликите и да бяга от приликите. Рискът е в каква посока решава да е различен и да е сам себе си...
Не зная какво би подействало в твоя случай - те се "трогват" от различни неща. При това страшното е, че колкото повече внимание обръщаш, толкова по-доволен става той и по-креативен в гадостите си. Разбирам много добре, че не можеш да отминеш с безразличие поведението му, това е детето ти все пак и те ужасяват нещата, които прави. Почти съм сигурна, обаче, че ако се сдържиш и отминеш без реакция, то ще му омръзне поне тази дейност /говоря за плюенето/, тъй като няма да го има очакваният ефект и ще му стане безинтересно /но първо известно време ще опитва да те провокира/. Установила съм от личен опит, че ако не реагирам спонтанно отрицателно, а си замълча по даден въпрос, с който не съм съгласна, то поне в 80% от случаите предвиденото действие се разминава, тъй като смята, че сам е стигнал до определено решение и не се е подчинил /ах, какъв срам!!!/ на моето желание.
Това, което ти пиша е единият изход /несигурен, все пак/. Иска волски нерви и адско търпение.
Другият е насилствен - страх от авторитет /по някаква причина/. Явно това с теб лично няма да проработи щом сте стигнали дотук, трябва да се включи баща му, ако поне към него изпитва някакви задръжки. И финансови ограничения, което е нож с две остриета - може да навърти такива дългове, че да се смаете, а може и други неща да вземе да прави, недай Боже.
Сложно е наистина, еднозначен отговор и решение за всички казуси няма. Нестандартните решения са най-добри, защото го заварват неподготвен и го объркват - тоест вашата реакция трябва да е съвършено неочаквана за него. Но за тази цел са нужни много сили и свободно време - да седиш и да се чудиш какво да му сервираш в отговор на някое очевидно безобразие. В по-мекия вариант е да реагирате обратно на очакванията му, или с пълно игнориране.
Желая ти здраве и железни нерви.
И този период ще свърши, друг / не много по-добър/ ще дойде...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
|