Не издържам вече, животът ми е ад незнам какво да правя Никой не му пука за мен направо не издържам.Още като съм се родила никой не ме е искал, майка ми е била на 15, една нейна приятелка ми каза, че не знае как съм оцеляла като бебе, наште са ме размятвали от купон на купон, въобще не са се грижили за мен. Баща ми е биел майка ми и тя го е зарязала когато съм била на 3-4 годинки и ме е оставила при него .Като бях малка много ме беше страх от него, той ме биеше постоянно, като се приереше и аз се криех в един шкаф, никога не плачех, за да не го ядосам ,нямах почти никакви играчки и по цял ден си играех с децата навън, съседите ме хранеха.
ПОсле като станах на 7 майка ми се ожени и ме взе. Втория ми баща беше единствения човек който ме е обичал, беше ми и баща и майка, а доведения ми брат обичах адски много също. Докато бях с тях бяха най- хубавите години от скапания ми живот . Въпреки че майка ми не се грижеше въобще за мен и само се мотаеше по дискотеки и изневеряваше на баща ми (втория де, всъщност единствения истински баща), аз бях щастлива и всичко беше ок. Той сега е в затвора. Може да е престъпник, но аз го обичам много и не ми пука какво е правил.
КОгато влезе в затворапреди две години(бях на 12), живях с майка ми половин година, тя само се оплакваше, че няма пари да ми купи учебници, да ми купи дрехи, да плаща наема, но за дискотеки и гримове имаше И после, боже каква майка си имам, ме взе и ме изтресе пак на баща ми, щото не можела да ме гледа, нямала пари(ама иначе много си ме обичала )Той сега е богат, има нова жена(гадна, подла кучка) и доведена дъщеря малко по- голяма от мен. Не мога повече да живея така с тях! Мащехата ми и дъщеря и нонстоп ме обиждат и унижават, дебела съм била(45 кг съм ). грозна , тъпа, курва съм била като майка си и какво ли още не. Не ме пускат никъде .Най- лошото е, че баща ми пак ме бие за какво ли не, дори за най- малкото, ако му отговарям, ако закъснея, ако не си оправя стаята, не се издържа . В училище съм постоянно изнервена, карам се със всички, нямам приятели, само едно момиче, но не искам да разбира нищо и ми е много трудно да крия(синини особено).
Мразя баща ми, мразя ги всички, и майка ми ,която пак ме изостави, да беше абортирала и да ми спести толкова болка ПОнякога ми се иска да ги избия, понякога да се самоубия и всичко да свърши. Незнам защо пускам тази тема, едва ли ще може някой да ми помогне, просто имах нужда да соделя, мерси на тези, които са го прочели
|