|
|
| Тема |
 тежък пуберитет или лош характер |
|
| Автор | yмopeнa (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 19.09.05 22:59 |
|
|
|
Синът ми е на 16,5. Вече е невъзможно да разговарям с него. Репчи се, като вземе думата не спира. Нищо от това което му говоря не стига до него. Опитва се непрекъснато да се налага и да става неговото. Непрекъснато сме във война. Опитвам се да съм внимателна и нежна, но той сякаш нарочно ме провокира и понеже ме е грижа за него той явно усеща че се вбесявам. Опитвам се да държа юздите, защото зная колко е лесно на тази възраст да бъде подведен .Но все по малко успявам да постигна. Същевременно нямам подкрепата на училището му- където цари пълно безхаберие- учениците си влизат когато си искат в час, пишат когато си искат. Как тогава да проумее колко е важно да има някаква мярка . Съучениците му - въпреки скъпоплатеното образование си подвикват като каруцари- а той за да не бие на очи ги копира до съвършенство. Това ужасно ме дразни- тъй като макар и да сме все още млади със съпруга ми никога не сме си позволявали просташко поведение и изрази. Едно от новите изобретения на сина ми е да плюе по пода- просто ми идва да умра и да не гледам как издевателства над представите ми за нормално поведение. Дала съм му цялата си любов, а вече не съм сигурна какво изобщо да правя. Превърнала съм се в статуя на търпението и въпреки това се чувствувам ужасно наранена и предадена. Къде сгреших.
| |
| |
| 
|
|
