Хихи, а на мен парите обикновено ми ги даваше дядо. Нямам идея защо. Но когато ми даваше /не всеки ден/ бяха по 20 стотинки. Кифла с мармалад - 15ст. Следователно на четвъртия ден просто си имах парите за закуска и не исках. Интересно, но си спомняма, че бях много горда с онези си изчисления и как си купувах сама закуска от лафката. Така де, говорим за 2-3 клас, сигурно около 85 година. Помня ли вече.
А ключ имах от първия си учебен ден. Мама специално беше намерила едни хубави шнурчета и на 15 септември сутринта ни ги даде като подарък. Не знам дали сестра ми е имала преди това. Но да не забравяме, че тогава ключ под изтривалката беше обичайно явление. И съм се прибирала сама, ама сега аз не бих си пуснала детето само. По ред причини, които както казва Алис, човек разбира след като потрепери над детето си. Пък и баси времената станаха
Относно парите пак, спомням си че имах съученик който чат-пат идваше с 5 лева. А това бяха МНОГО ПАРИ. И кво, разчиташе за самочувствие на това, че ще си купи от лафката бурканче течен шоколад, ще го яде, а ние останалите ще точим лиги. Ми, кво да ти кажа, дори тогава ми беше неприятно поведението му, не исках да съм на негово място.
Жив и здрав, да ти дойде до главата за деца да се тревожиш и да ти е гот. Щото си е хубаво, да му се не види
Поздрави!

Festina lente - Бързай бавно!