Ами не знам. Може и така да стане и аз да почна да мисля така. Но поне на тоя етап съм по-склонен да гледам от позицията на детето, което ще се чувства ограничено. Просто сравнявам с времето когато аз бях малък. И просто нещата бяха по-свободни така да се каже. Когато бяхме първа смяна, всеки петък с приятелите ми се събирахме в дома на някой(редувахме се кой ще е домакинът) и си изкарвахме страхотгно без надзор и т.н. Но времената се променят. А пък парите-свикнал съм да мъкна в себе си повечко пари. Не помня да съм изкарвал с 1-2 лв. Като бях първи-втори клас носех по банкнота от 20 лв. с Георги Димитров на нея. Не винаги съм ги харчел. Така понякога ми оставаха 60 лв. в края на седмицата. По това време помня един хамбургер струваше 5 лв. После парите се обезцениха и едно шоколадче Своге струваше 1000 лв. А аз носех в джоба си 10000. При сегашните пари ако бях ученик (независимо кой клас) не бих излизал с по-малко от 10 лв. Общо взето наште винаги са ме питали като бях ученик "Колко ти трябват?" и са ми давали колкото съм кажел. Обичах да имам повече от другите-това покачва самочувствието на едно хлапе. Друго, да важни са средата и приятелите. Но аз нямах това предвид. Имах предвид, че някои училища се считат за елитни(а това е под въпрос) и родителите затова се натискат да записват децата там. Примерно прословутото 7-мо. Ми имам приятели, които са учили там и викат че не е чак тооолкова елитно. А и голям проблем там имало с наркотиците сред по-големите ученици.

А пък за ключовете пак да кажа: хубаво, имате бавачка примерно. Ми представете си че тая бавачка падне и си счупи крака. И кво? Детето ще седи в училището и ще чака мама или тате да го приберат след 6-7 часа? Човек трябва да си има ключове...за всеки случай. Знам, че от загубване се притеснявате, ама не е толкова страшно. И аз съм губил ключове и то 2-3 пъти- ми кво....просто сменяме патрона на вратата и няма проблем.



Айде и наслука с първолаците!