Почти винаги щом печелиш нещо, то и губиш нещо... Вече ми е тежко като си помисля къде ще живея и как... Но това е пътя и смятам да си го извървя[тъжна усмивка]
Нямам намерение вечно да бъда контролиран и да давам "отчети" и осъзнавам, че цената за това ми желание и тази "независимост" ще е доста висока... Вчера пробвах да направя бухти за първи път от 4 години насам и тестото стана твърдо и ядох пържено тесто
Там няма кой да ми прави бухти, такак, че ще се пробвам след 2-3 дни отново та дано станат тоя път
Демек - ще ми липсва готвеното на готово
Ще ми липсва спокойствието и непоправимата безметежност към която съм се приспособил толкова добре, че не знам как ще евулюирам сега до възрастен индивид
Ще ми липсва и момента в който ще си споделям с мама и дори моментите в които баща ми за пореден път през деня ми каже "стига си маза косата с тея боклуци, виж ме мен до къде се докарах с такива експерименти(при него е веро)"
Та аз си споделих в една тема по-отдавна, че ще ми е тежко та ме успокояваха тука
Както и да го погледна ще ми е трудно, не физически а психически да преживея всичко, но не е болка за умиране

Иначе за спора... Не си познал, не обичам да споря когато нещата са предрешени, правя го от чист бяс и желание да покажа на майка ми колко са неоснователни тревогите й въпреки, че знам ,че тя го осъзнава, от което пък на мен никак не ми олеква... Искам да кажа, че тя без реална причина, в която да има поне малко логика за която да се захвана, ми каза "не"... Оф, мани, сичко си е ОК ся

П.П. И не си прав, че това което мисля за победа ще се окаже загуба... По-скоро както уточних ще се окаже победа въпреки големите загуби. За да постигнеш някой успехи е нужно понякога да даваш жертви, нали това е целия живот?!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите