Лелеее, колко отдавна не съм влизала! Просто не е истина!

Преди няколко месеца и аз крещях като обезумяла и се чудех как да го подхвана. Май споделих из форума, ама не съм 100% сигурна.

След това попаднах на една литературка. Не беше детска, но имаше пример.
Там дават много интересно тълкуване на "лъжа" и моментално се сетих за нашия проблем.

Твърдението беше, че всичко, което не е факт в момента е лъжа. И така погледнато прозвуча естествено. С изненада по-нататък в текста се обясняваше, че и мечтите са вид "лъжа". Просто защото не са факт за момента. И не е ясно дали въобще ще станат факт. И с това се съгласих. Явно всичко се оказва въпрос на ЪГЪЛ.

А колкото до малката госпожица и до младите господа - проблема може да е в нас. Честно казано и аз самата не съм била 100% директна, не защото обичам "лъжата". Просто защото не съм смятала, че трябва да тревожа с нещото родителите си. Това дали е "лъжа"? Или нещо друго?

Вижте момичета - много време ми се върти една мисъл в главата. Споделяла съм и тук. В момента "преговарям" с психоложката на моя да направим "Училище за родители". Там тя може да "ни светне" по определени теми - например като тази. И най-вече как е по-добре да реагираме. И по какъв начин да ги "манипулираме" и "предизвикваме". Просто да събудим положителното в ситуацията. Защото не съм убедена, че наказанията и забележките ще помогнат.

Ако беше така, нямаше да се налага да ходим на хипноза миналата есен и да ми белее косата от щуротийките му. И в крайна сметка с всяко дете - индивидуално. Не може да се сложат всички под един знаменател.

Най-важното е ние, като родители, да сме наясно за момента и да имаме правилното поведение и реакция. Срамувам се, че не винаги е така. И се случва децата да ме изненадат. Давам си сметка колко по-хубаво би било, ако бях подготвена предварително за "щуротийката" и веднага да забия правилното решение.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!