И аз съм на същото мнение - детето трябва да тръгне на 7 навършени.
Искам да ти кажа, че бях много голяма привърженичка на ранното тръгване (аз самата съм тръгнала на училище малко след 6-тия си рожден ден) и винаги съм смятала, че това е много по-правилно.
Но след многото разговори на тази тема тук в клуба, ми направиха впечатление доста неща и си промених мнението.
В прогимназията бяхме разпределени по равно 6 и 7 годишните, но в гимназията, след кандидатстването, в целия си клас аз бях единствената, тръгнала на 6 години. Съучениците ми бяха с година, година и половина по-големи от мен и до последния учебен ден не можах да наваксам тяхното ниво на зрялост и разликата в годините ни я усещах.

Имам и братовчедка, която през септември става на 6 и на 15-ти тръгва на училище. В началото, разбира се, се справя. Но от седми клас нататък е голяма мъка. Непрекъснато я сравняват с по-големите от нея деца от семейството и с техните постижения и оценки, които тя не може да достигне. Стига се до там, че да се оправдава непрекъснато, че е по-глупава, че да я оставят на мира. Много ми е тъжно като се сетя. Тя вече живее години наред с мисълта, че е най-глупавата в семейството и това и се отразява много на самочувствието, с което подхожда към ученето.

И сега конкретно по темата искам да ти кажа, че в училище "науката" не е най-важното. Информацията от учебниците едно дете, ако има интерес, може да я научи много преди да стигнат до този конкретен материал. Ако няма интерес, и да мине материала, нищо няма да му остане в главата.
Много по-важно е да е психически стабилно и да може да понесе стреса, на който ще го подложи училището, защото той никак не е малък.
Особено както напоследък са претоварили програмите с по седем-осем часа на ден!
Няма за къде да изостане детето ти. Той пак може да си се упражнява с четене, ако му е интересно, пак може да си смята и каквото друго иска да прави. За учене ще има цял живот.

Науката, да, науката ще уреди всичко. А ние можем спокойно да си гледаме телевизия.