|
Тема |
Re: отново за лъжите [re: yanita_] |
|
Автор |
alys () |
|
Публикувано | 15.07.05 14:08 |
|
|
Спомням си своето детство. Баща ми се държеше прекалееено строго с мене. Страхувах се да си признавам някои бели и разбира се, лъжех. Ставаха страшни скандали, като ме хванеха. Да, ама това не ме накара да казвам истината.
Сега се старая като родител да не съм толкова строга. Не знам дали съм успяла, но досега синът ми (16-17 г.) не ме е лъгал. Сигурна съм и ми е приятно. Проверявала съм го, когато сме се усъмнявали. Иначе как ще знам, че говори истината.
Не могат да се дават съвети по възпитание, поне аз не мога. Не казвам, че сънът ми е перфектен. Почти не го карам да ми помага в къщи, но за сметка на това винаги сме го натоварвали страаашно много с извънкласни занимания. Когато имам много работа и знам, че може да помогне, заедно си разпределяме задачите. Когато има баба в къщи, това обърква отношенията, но да ви е жива и здрава. Моите баби също са ме защитавали и са се застъпвали за мене пред родителите ми.
Опитай известно време да не питаш за нищо, а ако видиш, че те лъже, покажи, че това не ти е приятно, но не се карай - другия път няма да иска да си признае. Абе, ти си знаеш.
|
| |
|
|
|