виж, проблемът хич не е в чистенето като такова, а в нейното старателно повтаряне на лъжа след лъжа. не ми пука дали къщата ми свети от чистота или е потънала в мръсотия. поне не ми пука за това толкова, колкото за факта, че детето ми ме лъже - планирано и обмислено. "баба ми помогна само за стълбите, че там ми беше трудно. за утре каква ще ми бъде задачата?"
а често я хващам в лъжи - все за дребни неща: такива, за които най-вероятно няма и да се карам, ако си каже истината.
струва ми се, че лъже ей така, заради идеята. или за да провери дали ще я хванем. ами хващаме я. тя обаче не се отказва. кога ли лъжата ще е за нещо голямо и ние дори няма да разберем?
искам да й покажа, че отношението ми към лъжата е еднакво независимо от същността й. не понасям да ме лъжат!

Редактирано от yanita_ на 15.07.05 12:58.