|
|
| Тема |
 отново за лъжите |
|
| Автор |
yanita_ (пак аз) |
|
| Публикувано | 15.07.05 10:37 |
|
|
|
детенце - на 10 г. - продължава да лъже. снощи отново я хванах в лъжа и тя дори не се опита да даде основателна причина за лъжите си. отговаря ми с "не знам, нямам обяснение". а лъже за елементарни, дребни неща...
ето и конкретния случай, който буквално ме изкара от равновесие: във втрник сутринта й поръчваме да изчисти къщата с прахосмукачката и да разпредели един кош с бельо и чорапи. (задачата се дава в отговор на нейно питане какво толкова има да се върши и тя с какво може да помага.) вечерта тя доволно ни показва, че всичко е изпълнено. само баба й е помогнала за чистенето на стълбите, защото прахосмукачката била много тежка и не можела да я държи и да чисти едновременно. аз обяснявам как аз чистя стълбите и какво улеснение съм намерила, а тя отговаря "хитро, и аз ще опитам така другия път. днес не се сетих за това". бельото и чорапите също са сортирани и наместени. всички са доволни.
да, ама аз веднага забелязвам кои неща са разместени, за да се чисти с прахосмукачката и смаяна откривам стила на баба в натрупването на нещата едно върху друго. виктория просто би ги преместила, без да ги реди на височина.... замълчавам си. чакам тя сама да ми каже, че баба може би е помогнала не само за стълбите. междувременно се възлагат и други задачи - прибиране на дрехи (нейните собствени), опразване на бюрото от учебници и тетрадки...
снощи реших, че достатъчно дълго съм чакала и я попитах кой всъщност е изчистил пералното помещение. "ами баба ми помогна само за там". а нашата спалня? "ами баба настоя и там да изчисти"... казах й да изброи стаите една по една и за всяка да каже кой е чистил там. мълчание.... започнах аз да питам за всяка от стаите и отговорите варираха от "май аз, не си спомням точно" до пълно мълчание. но иначе твърди, че все пак тя е изчистила. е, бабата настояла и тя да свърши нещо... реших да питам и за коша с чорапите... отговорът е ясен.... отделно от няколко седмици в нейния гардероб стои прибрана моя блуза - ясно, че не е прибирала тя дрехите и аз си мълча, за да видя кога ще я открие... ама май все някой друг й подрежда гардероба...
останах спокойна. казах й, че я обичам и ми е много хубаво да прекарваме време заедно и да си говорим, но щом ме лъже предпочитам да не разговарям с нея, за да не се налага постоянно да я дебна и да се чудя дали казва истината. а също и че не очаквам вече никаква помощ от нея... показах и, че съм обидена. отказах й целувката за лека нощ (тук не знам дали не прекалих). казах, че очаквам от нея сама да намери начин отново да получи доверието и уважението ми.
стана много дълга история. дадох подробностите, защото се надявам да ми помогнете да погледна ситуацията отстрани. не твърдя, че съм права. не мисля даже, че имам решение на ситуацията. не знам как да я убедя да не лъже... чудя се вече дали не е най-добре да зарежа работата и да си гледам децата...
| |
| |
| 
|
|
