Не е съвсем вярно това, защото примерно като ни се ядоса шефа, че цял ден не сме си свършили работата, а време за кафенце сме намерили определено няма да ни ошляпа и да ни прати да си я свършим!

колкото и да са спонтанни реакците те би трябвало да са подобаващи...
Ами запитай се, ако мъжа ти рита масата докато се храните и ти окаже да спре(нервен от работата, лош ден, ядосан за дето са му чукнали колата и т.н.) ти дали ще го заключиш в другата стая ??? какво ще направиш? Ще го игнорираш докато му мине или ще си спретнеш едно хубаво семейно скандалче....замисляйки се после ще си сигурна, че определено игнорирането по би помогнало отколкото скандалите....
Ами и с детето е същото. Ей това е "ПОЗИТИВНОТО" .... разбери, че не се налага да спечелиш битката, а да се оттеглиш достойно! Да прескочиш борбата за надмощие.
А това,че осъзнаваш колко си била безпомощна в една или друга ситуация определено означава,че започваш да налучкваш правилния път.

Опитай следващия път като те ядоса да си представиш не Мониката, а мъжа ти да го прави....и си представи как го хващаш за ушите и го заключваш...после си представи как с него би реагирала и приложи стратегията върху Мони....
А сега де?
Бейб...теб проблема ти е че едно дете имаш, и време да му угаждаш имаш...и време да шляпаш и време да не шляпаш.... Какво би правила ако имаше 2 Моники? Ами 3? Едната да хвърля гола храна по пода, втората да рита в това време масата докато старателно събува обувките които току що си и обула, а третата да се тръшка че не иска да си убуе чорапогащника....И ти да трябва да излезеш до 5минути от вкъщи с 3те заедно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите