Всеки път се мъча да измисля начин следващия път да се справя по-добре, дори уж си измислям стратегия...но като дойде следващия път, като се стигне до там, че да ми изпушат бущоните забравям всякакви стратегии дето съм мислила. Понякога се усещам по навреме. И тогава ми светва една крушка "ако продължиш по инерция ще стане кофти накрая" и тогава започвам да мисля как точно да я "измамя" ...е понякога успявам, понякога не...но поне ми идва наум по отрано. Но понякога забравям всичко и...така се стига до спонтанните реакции, които не винаги са били най-удачните.

Но има и нещо друго. Мисля, че за децата е добре да бъдат свидетели на различни типове реакции, защото живота в действителност не е такъв розовичък какъвто искаме да го направим за децата си. Тоест ние така или иначе в голяма част от случаите реагираме спонтанно. В останата част успяваме да се преборим с природата си и да реагираме позитивно. Което е много добре, но пък ако винаги бяхме идеални, мили, усмихнати и позитивни......нереално е това, освен ако не сме си такива по природа:)


Monika 11.12.2001