Аз си имам ъгъл и наказвам там - при голямата върши страхотна работа, защото е с гръб към събитията в стаята, а любопитството надделява и по-бързо си "взима" бележка. Но тя - голямата - такива ексцесии не ми е правила де!
Дребната е неуправляема - когато се ядоса, хвърля каквото й попадне под ръцете. Аз побеснявам за секунда и я наказвам да стои права до всеки предмет, докато не го върне на мястото му. Да ти кажа - отива повече от час, защото тя първо се опитва с гръмогласен рев да привлече някой страничен възрастен, който да каже "е, голяма работа" (свекървата още не смее да излезе в мишата дупка, където я наврях заради тия думи), после почва да ми се умилква, накря вкарва артилерията "не мога да го вдигна", след това започва да обвинява "все на мен се карате" и ако не поддържаш линията на поведенеи - току-виж те вкарала в някакъв съвсем друг спор (дали на нея само се караме примерно) и се измъква от основното наказание.
След като сценката се повтори n-пъти, говорих с психолог. Според нея детето трябвало да си изрази някакси гнева и да съм й дадяла възглавница, която да удря или рита докато й мине. Всичко добре, но аз не съм съгласна с тази идея, защото...я да си представим, че не сме в къщи и възглавницата я няма...ами като нищо ще започне да рита или удря някой друг!
Знам, че ти дожалява когато я наказваш. Но ако се огънеш - тя ще го използва това и занапред. Аз поне - и да сметна, че наказанието е по-строго, отколкото трябва - казала ли съм веднъж - колкото и да се тръшка, настоявам до дупка. Децата трябва да имат респект от сега, защото когато дойдат пуберитетските истории - оправия няма да има.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите