Вече са достатъчно големи Бейб. И аз като ЕТ поставям условия за постигане на споразумение. Обикновено, ако нещо поиска, а на мен не ми е кеф или ми се струва неоправдано, но пък и нищо не ми коства, се съгласявам, но винаги е танту за кукуригу, т.е. поставям изисквания и очаквам да се спазят. Ако той (казвам "той", защото с "тя" нямам НИКАКВИ проблеми от този род) нещо се опита да ме пробва и не спази своята част от уговорката, задължително следват санкции. Моят син не понася мъжки санкциите и реве продължително и сърцераздирателно. Аз отначало много се прехласвах и ми беше мъчно, но напоследък изобщо не хваща дикиш. Но хваща или не, аз никога не отстъпвам. Може да не е на секундата, но винаги има последици.

Последната фиеста - напоследък се е научил да хвърля предмети, когато е ядосан или нещо не му е угодено. Това мен ме докарва до лудост. За мен това си е тръшкане и опит да се наложи, а това ме вбесява зверски. Онзи ден извадихме едни нови маратонки, за които той примира. Подарък са му от брат ми от чужбина, но досега му бяха големи. От 1 година ми мрънка да ги извадя от кутията и да им се порадва. Цяла година! И аз преди 3 или 4 дена ги извадих и той ги обу, за да се размотава из къщи. На мен не ми е особено приятна тази работа, но се съгласих. На сутринта той дойде при мен /аз още спя/ и ме моли да му обуя свещените маратонки. Аз казвам "Сега не, още не съм си отворила очите, изчакай малко" и той бясно отива в стаята си и с всичка сила трясна обувките в земята. Както не ми се ставаше и занимаваше с неговите маратонки, така се вдигнах от леглото за секунда и половина и маратонките бяха позиционирани обратно в кутията. Последва 1 /!/ час жесток рев, придружем с три килограма тържествени обещания как ще слуша и повече НИКОГА няма да хвърля /дали?/, но маратонките и до днес са си в кутията и надали до морето ще бъдат извадени. И той следващият път като се опита да ми тресне нещо в земята ще си помисли дали може или не може. И тук не става дума аз да се налагам. Ако беше само аз да се наложа и да стане, което на мен ми е кеф, просто нямаше да извадя маратонките от кутията изобщо. Аз обаче направих компромис, а той се издъни. И това му беше надлежно обяснено. Щом аз мога да направя компромис заради него, очаквам от него адекватно поведение в замяна. Това е! И понеже той е по-труден от сестра си за всяко нещо кажи-речи сме така.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...