Кайо не ми е правил изобщо никакъв проблем, много разсъдлив беше от малък, Галя на едно море ми се запъна пред будка веднъж, а Вили от година и половина допреди 2 месеца беше... труден. В сравнение с тях, в сравнение с други деца - средна работа. Не е престанал изцяло да упорства, днес заведохме брат му и сестра му на лятно училище, като наближихме обратно блока, взе да иска да се връщаме и да си ги взимаме и после вкъщи рева половин час за тях... Но дотук съм налучкала няколко работещи начина - номер едно е да се обясни предварително какво ще правя, после, като прояви желание да се включи, обяснявам какво се очаква от него, тоест при какви условия участва. Утре като станем, смятам да му кажа, че отивам да заведа големите, а той ще остане у дома сам да гледа филм. Тук ще ми каже, че иска с мен, и ще му припомня какво е правил днес на връщане, после ще получа обещание и ще го изпълни. Обикновено работи, просто невинаги се сещам да се обяснявам надълго и нашироко.Забравя договорени неща, ако не са повторени непосредствено преди мероприятието. А изникват на най-неочаквани места инатлъците - може да реве, защото пликче бонбони му е отворено не така, а иначе. Или защото е избърсан с не-тази-кърпа, но ако предварително кажеш, че нямаш ножица, а без нея не можеш да гарантираш, че ще се отткъсне по желания начин... И му върнеш неотворено пликче да го отвори сам, тогава кандисва да е не по най-желания начин и не реве. Ей такива работи...

Номер две - разкази за някакъв проблем - не чудовищни, не страшки, но как Сашко си е изгубил шапката примерно...

И номер три компромиси - аз ще направя така, а ти иначе...

Утре преди ядене я строй да яде сама и й кажи, че вие с баща й ще ядете насаме след нея, за да не ви пречи с тропане, може да подейства...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите