|
знам, че не трябва да се стига до това, че борбите за надмощие са много, много вредни ...знааааааааммм! НО...какво се прави когато детето не иска да прави това което му казвате? Молби, уговорки, отвличане на вниманието и други достойни за уважение методи просто НЕ РАБОТЯТ. Пък и съгласете се - мога ли всеки път преди да я убедя да дойде да я измия ръцете (примерно) да измислям хипер интругуваща история по темата...ми аз просто не съм Ханс Кристиян Андерсен, а и що така си мисля, че поне за някой елементарни действия не се изисква чак такава агитация. В случая си мисля, че инатенето тук е на съвсем друга основа - не е толкова че не иска да направи конкретно нещо, а по-скоро не иска да направи това което друг и е казал. Обаче просто така не става. Какво да направя? .. да я оставя да си прави каквото иска ли? Това просто няма какда стане. Лошото е, че доброволно тя не отстъпва. Единствено лишаване от свобода (заключена сама в друга стая) или шамаросване (когато няма друга стая под ръка) вършат работа. Но защо по дяволите трябва да е с тези първобитни методи. Не искам да става така!:( При това поне 5 пъти я предупреждавам, че ако не спре ще я накажа или ще я напляскам и пак продъжлава да прави на пук това което не трябва..Ще го онагледя с пресен пример от снощи - нищо особено - съвсем типично в нейн стил. Вечеряме, а тя блъска с крака масата. Естествено всичко започва мило и без излишни децибели. Но молбите да спре тя просто не ги чува и хилейки се продължава да рита масата. Почваме да се изнервяме и баща и започва да повишава тон и да и припомня за усамотението в другата стая което тя никак не обича. Нооо...ушите и продължават да са запушени, а инатливата усмивчица все така седи на лицето и. Продължава да рита масата. Накрая таткото казва "Ако само още един път ритнеш масата отиваш моментално в дугата стая". Тя го поглежда и подхилквайки се пак - "БАМ" - рита масата. Естествено отново беше наказана, но това ни най малко няма ефект. Върши работа само за в момента. Само след 10-15 минути всичко може да се повтори отново все едно нищо не е било. Същото и и с пляскането. Понякога така се самозабравя, че трябва да я плясна, че да се освести малко. А аз как се чувствам тва е отделна тема. Никак не искам да става така. Абе защо не може всичко да става по добрия начин. Дори нямам нищо против да се инати, но в по-прилични рамки. То тва нейното на нищо не прилича вече...Аз бях такава привърженичка на оная книжка за позитивното възпитание, а сега така съм се ядосала, че ми идва да я хвана и да я думна в главата на автора...:(((( Аз ли съм толкова лош педагог, тя ли е толкова невероятно инатливо дете...вече не знам. А иначе е такова обичливо и лъчезарно дете, понякога е много послушна и добричка, но като я хване ината...равна няма.
Та въпроса ми беше кой кого слуша. Щото за да има мир трябва аз нея да слушам. Трябва ли да отстоявам на всяка цена родителската дума? Ако да - това не е ли точно борба за надмощие? Ако не - това не е ли толериране и мълчаливо приемане на лошото поведение на детето?
 Monika 11.12.2001Редактирано от bejb на 04.07.05 18:55.
|
борбите за надмощие... или кой кого слуша
