Не си много права за даскалите. Аз например имах една даскалица по руски, която си ме намрази от първия ден. Явно някаква патологична нетърпимост към такива физиономии като моята. Всеки час ме наказваше задължително. Дори за поглед встрани. Наказанието беше в ъгъла, един учебен час с вдигнати ръце. Отначало беше много мъчително, хапех си ръцете, защото ако ги отпуснех ме биеше с една голяма дървена линия по пръстите. Два-три часа след това само трепераха от напрежение. Аз обаче не се оплаках на никого. След месец заякнах. Нарочно я провокирах, заставах си в ъгъла и чинно си изкарвах наказанието. Всички трепераха от нея, а за бях толкова притръпнал, че си позволявах да се глъмя с нея. И тъй като не можеше да ме убие трябваше да преглъща поведение за което не бе и сънувала. Много и тежеше. Накрая на годината напусна. Много ми се ще да е било заради мен.
Обаче обикнах руския език.