Да, съгласна съм с казаното от теб напълно. Просто те допълвам.
Животът предлага толкова различни ситуации. Не може да се абсолютизира и разбира се, трябва всяка една от тях да се разглежда конкретно.

За помощта от родителите в прогимназията - ето повод и родителят да си припомни ученото в училище.
Аз в по-горен постинг казах, че помня почти всичко, което съм учила в училище, но специално по история на България си направих чудесен реговор с допълнения покрай дъщеря ми.

За нивото на приемните изпити във ВУЗ.
Причините, които посочваш са важни и съществени. Със сигурност ги има тези моменти на неволно разминаване в изискванията.
Обаче аз си мисля, че критериите умишлено се завишават.
Може ли пък в цяла България да няма нито едно училище, което да подготвя ученици така, че без частни уроци да ходят на курсове и уроци.
Макар че от друга страна погледнато, вероятно това е по-добрият вариант, защото самият подготвителен период също е важен за кандидата. Нека да се настрои на вълна сериозно учене и да види, че няма лесно и да си прецени дали ученето е за него, защото нека да не се лъжем, ученето не е за всички.
Моите кръщелници се готвиха съответно една и две години за МИО и за медицина.
Децата от техния клас бяха същите. Ако пак да погледнем позитивно - по-добре да се знае, че изпитът е труден и учениците да занимават с учене, отколкото да отидат на изпита с ръце в джобове, ей така, на магия и на принципа "Каквото стане".

Хубав (надявам се почивен) ден!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите