А, виж сега, не че не се сблъсквам с негативни явления, но някак си все се е стигало до решение на проблема.


Много си права, че в началното училище нещата са по-добре. Аз се притеснявам леко за прогимназията, но пък затова съм родител - ще помагаме и ние вкъщи.

Не че съм чак такъв глупав оптимист, но просто ми се иска всички да сме поне маааалко по-позитивни. Ето, напр. в конкретния случай с авторката на темата.
Не искам да я засегна по никакъв начин, дано не ми се разсърди, че я давам за пример, но веднага прави впечатление, че тя застава зад детето си, пускайки темата за некачествените учители.
Нима няма някакъв процент вина и при детето? Всъщност само гадая, но ме подразни начинът - моето дете е право, учителката е некачествена.

Ще дам един пример.
Г-жата по танци ми се оплака от дъщеря ми, че е дъвкала дъвка на репетицията. Г-жата я накарала да я изплюе, а моята мадама отишла да я хвърли в коша, но си откъснала част от нея и пак си останала с дъвка в устата.

Г-жата я накарала пак да я изплюе.
Когато ми разказа това, аз много се ядосах (на детето). Благодарих на г-жата.
Тя пък започна да ми се извинява и да ми обяснява защо държи никой да не дъвче дъвка, но на мен ми е ясно и въобще не съм искала обяснения.
Както си бях ядосана, срещнах едни познати и започнах да разказвам случая.
Тяхната първа реакция беше какво пък иска тая г-жа, голяма работа - една дъвка.
Казвам им: "Не сте ме разбрали. Г-жата си е напълно права. Дъвка + репетиция е много опасно за живота, освен това, такъв е РЕДЪТ. Мен ме е яд на моето дете. Не съм очаквала такава глупост от нея."
Та реакцията на тия иначе интелигентни жени силно ме озадачи.
После пък детето как го отнесе за тая дъвка....

Ами не знам защо битува такова мнение за учителското съсловие. Нашите учители какви са били?
Дали са били много по-различни?
Аз гледам на тях от гледната точка на една обикновена ученичка.
Помня, че почти всички бяха много строги и изключително взискателни.
Понякога съм ги мразила и съм им се нервила, но сега не преувеличавам, като казвам, че помня почти всичко, което съм учила в училище.

Изключение бе един учител по химия, на когото още му имам зъб, защото заради това че беше "много печен" и по цял час си говорехме за гаджета и глупости, накрая абсолютно нищо не научихме.
Налага ми се на моите години да уча неща, които хората са учили в час.
Сега един крем и един шампоан ми е трудно да избера.
Ами така е - равновесие в природата. Всичко се заплаща.


А пропастта между средното образование и университетските изисквания не е ли изкуствена?
Още по мое време в справочниците пишеше, че изпитът е на ниво и въз основа на ученото в училище.
Да, ама не.
За настоящия момент пък не ми се говори.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите