и тактика спрямо зле наострените елементи - поздравления!
Освен ако човек си няма работа с отявлен простак, позитивният подход е единственият допустим за интелигентния човек именно защото не го принизява до нивото на войнстващата посредственост и пази достойнството му.
Ти си късметлийка, че попадаш на добронамерени и качествени хора, или пък че обстоятелствата се стичат така, че не успяваш да се сблъскаш с негативите за времето на контактите си с тях. Но вярно е и другото - у всеки човек има нещо добро и е въпрос на желание и търпение да го откриеш.
Тук искам да споделя опита и наблюденията си относно подготовката на педагогическите кадри. Наистина всяка специалност има и педагогически профил, тоест специфичен модул в университетските програми, отговарящ на държавните изисквания по брой часове и учебна практика, завършващ с държавен изпит и даващ учителска правоспособност. Обикновено студентите го записват "за всеки случай", ако никак не могат да си намерят друга работа един ден. На пръсти се броят тези, които го учат целенасочено и мотивирано с единствената идея, че преподавателската работа е тяхно призвание. С други думи казано, учителската професия изобщо не е приоритет на младите. И това явление не е от вчера. Няма да коментирам тук причините.
Факт е, обаче, че в началното училище нещата вървят много по-добре, вероятно защото там промените в програмата не са особено драстични, като изключим факта на ранното чуждоезиково обучение, за което обучени преподаватели направо липсват. Как се попълни тази дупка - ами като след едногодишен преквалификационен курс учителите по руски се превърнаха в учители по западни езици. Не е трудно да се досетим какъв е ефектът. Другият вариант беше да се назначават пенсионирани филолози - те поне езика знаят, но понятие нямат от спецификата на преподаването на деца. СУ откри и нови специалности - предучилищна и начална педагогика с чужд език. Да, но там пък студентите имат слабо, да не кажа никакво, понятие от езика /обикновено с най-ниските, различни от двойка, оценки от изпита по език/. И ефектът е пак същият. Не искам да говоря за обезпечаването с качествени преподаватели на тези две специалности, нито пък как се реализират на практика учебните програми именно в частта им, касаеща чуждия език. Не знам защо, но като цяло обществото смята, че е достатъчно да си специалист по съответната дисциплина за да можеш да я преподаваш. А това са две различни неща. Ама много различни.
Разликата между началното училище и прогимназията е огромна, както и между прогимназията и гимназията. И смея да твърдя, че колкото по-нагоре се отива, толкова по-зле вървят нещата. Не е тайна, че поне в София, обикновена гимназия не може да се открие - всичките са езикови. Няма лошо, предвид това, че чуждият език /както и компютърът/е нещо, без което вече не може, но задавате ли си въпроса, колко от тези псевдоезикови гимназии обезпечават обучението си с квалифицирани преподаватели? Защото по държавните изисквания трябва да има поне три предмета, които се учат на чуждия език. И откъде да дойдат специалисти историци, географи, физици, химици, биолози и т.н., владеещи съответния западен език до степен на средство за обучение? Смея да твърдя, че обществото е в пълна заблуда по отношение на този факт. Текуща практика е съответният преподавател, по химия да речем, да преписва от листче плановете на чужд език на дъската, но да обяснява и изпитва на български. Пълна мимикрия и мизерия. Но по брой на "езикови" гимназии, убедена съм, че сме на първо място във вселената.
Не могат да бъдат обвинявани учителите - никой не ги е подготвял за това. Ако, самите те някога са завършили езикова гимназия, иди-доди, с много мъка някак се оправят. Но ако са ги образовали в курсове по чужд език /защото имаше и такава практика по едно време/, то е просто немислимо за 3,6 или 9 месеца дори, тези хора /на съответната вече възраст/ да овладеят езика до степен на вътрешна сигурност, че могат да го ползват прилично за да преподават предмета си на него.
И все пак езиковите гимназии увеличават избора на преподаваните езици в надпреварата за ученици /а те драстично започват да намаляват/, това, което родителите четат на хартия като оферта, естествено ги изпълва с ентусиазъм и увереност, че един ден отрочето ще излезе образовано както следва - справка - пълния ад на кандидатстването след 7 клас /и всичко, което го предшества като подготовка/. Остава единствено надеждата, че никой /и най-неподготвеният/ учител не може да попречи на никой ученик да учи и да научи. Но не остава ли тогава средното образование в ръцете на самите образоващи се и техните родители /ако се усетят навреме какво става/?
Не бих искала да имате впечатлението, че говоря мрачни, непозитивни и направо песимистични неща от позицията на неудоволетворен родител на неуспял ученик. Нищо подобно. Може да се каже, че ако не смятаме за проблем ниското качество на образованието по редица предмети и някои инцидентни конфликти /в рамките на допустимото/, то моят тийнейджър /в "елитна" столична гимназия/ върви "перфектно" напред - в смисъл, че оценките му са отлични и много добри. Но аз не забравям нито за миг, че един от критериите за оценка, освен знанията /крайно съмнителни за мен/ е и сравнението с общото средно ниво... Защото една шестица има различни измерения спрямо средното равнище на съответния клас, випуск, училище. А не може да няма шестици - какво ще кажат тогава за преподавателя? Затова да не се залъгваме, че децата излизат с отлични дипломи и значи всичко е наред. Първото отрезвяване, обаче, идва много късно - на кандидатстудентските изпити и понякога е фатално. Но тук не е тема за пропастта между средното образование и университетските изисквания. И без това ви досадих с дългото си писане, за което моля за извинение. Оправданието ми е, че и като родител, и като професионалист в тази област се вълнувам от темата за образованието - опитах се да не взема отношение, но, признавам, не можах да се въздържа...
С всичко това исках да кажа всъщност, че оптимизмът и позитивизмът не бива да ни затварят очите пред реалността.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.