Струва ми се, че е много по-добре за едно дете, да не израства с мисълта, че страда от някакъв "disorder".
Независимо от добрите резултати, които някакво лечение може да доведе.
Ох, много съм наострена по тази тема по принцип и не исках изобщо да я отварям, но защо го направих....
Не ме разбирай погрешно, не казвам, че трябва да си оставиш детето да има проблем. Но забелязвам напоследък една такава тенденция на взиране в най-малките неща, които правят човек несъвършен.
А хората са несъвършени и това няма да се промени.
Независимо дали ще си купуваме избелваща паста за зъби, шампоан за перфектна коса, дали ще се тъпчем с витамини или ще се храним здравословно.
Независимо дали ще измислят хапчета за всеки проблем. Хапчета против пъпки, хапчета против забравяне, хапчета против остаряване, хапчета против заспиване.
Много е модерно детето да се води на лекар за най-дребното нещо.
Опитай се да му помогнеш без да му вменяваш, че нещо не му е наред. Не се сещам за по-сдухваща мисъл, с която да расте едно дете.
Казвам всичко това, защото проблемът с "перфекционизацията" не е в това, че накой успява да си реши проблема, а че на всички им се натрапва, че имат хиляди страшни проблеми. И че ако не са съвършени, значи за нищо не стават и животът им ще бъде тотален провал.

Просто недей да правиш драми от това.

Наскоро тук имаше тема за някакъв друг "disorder", който учителктата открила на някакво дете, защото не било много общително. Ами има и такива деца, хората са с различни характери. Сега излиза, че всички трябва да сме по калъп ли? И който не е по калъпа - хайде на лекар.

Ако се шашкаш толкова за всяко нещо, просто няма да ти останат нерви. Казвам го, защото ми изглеждаш много шашардисана. Дай го по-кротко. Детето усеща като правиш драми и според мен това би могло да стане проблем, а "disorder"-ът е бял кахър в сравнение с това.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите