Прочето описанията в тази тема и стигам до извода, че всички симптоми, точка по точка, съм ги имала като дете. Тогава, разбира се, на никого не му е и хрумвало да се консултира със специалист заради такива проблеми, така че ми е трудно да преценя от сегашната си гледна точка дали наистина съм имала въпросната диагноза.
Но се надявам това да успокои доста притеснени майки - израстнала съм нормален и (надявам се) пълноценен човек. Имах проблеми в училище, но благодарение на майка ми успехът ми винаги се е движил от много добър нагоре (но никога не съм била отличничка ;-) ).
Това, което искам да кажа, е че дори и да откривате подобни симптоми в своето дете, няма място за притеснения. Детето ще има нужда от малко повече помощ и внимание, но това в никакъв случай не е присъда.
Сега, като чета, установявам, че много от нещата са характерни и за моето собствено дете. Е, явно ще тярвба да се потрудим и върху него

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!