Наградите и наказанията идват от ЖИВОТА! Много по-късно. И там не играят роля никакви слъзливи, егоистични чувства от рода на "моето дете" ..... Всичко е премерено точно и в съответствие на това, което човек е направил сам за себе си.
Точно това е, което ние родителите никога не изясняваме на децата си. ТОВА, което те правят , го правят сами и единствено за себе си. Това определя цялостния им бъдещ живот и косвено дава отражение и в живота на хората, които ще са в близост. Ако научат сега правилните норми на поведение и изградят разумни граници за нещата - след това мястото им в живота ще е стабилно и взаимоотношенията със света и хората - хармонични. Ако не постигнат това - животът им ще протече в дисхармония и безкрайни фалшиви очаквания. Ако са старателни и последователни в усвояването на знания - наградата ще дойде сама и ще бъде адекватна на полежения от тях труд за самите себе си.И тази награда ще продължи да дава плодове и тогава, когато така обичащите ги мама и татко си отидат, а с това и възможността да получават страхотни награди от тях.
Децата не бива да се награждават за успех, или свършена в къщи работа, която и останалите също вършат. Те трябва да получават нещата, които родителите имат желание да им дадат, но трябва да знаят, че тези неща се дават защото родителите ги обичат, тези неща са израз на любов. И тази любов е еднаква и когато детето е отличник, и когато получава четворки, защото толкова са му силите. Защото и отличника, и четворкаджията са еднакво стойностни в живота.