Ами аз с моита Вика правя следното
Ако е на публично място зарязвам всичко и я отнасям в колата. (всъщност случило се само веднъж) другите пъти просто предупреждавам "ако продължаваш така си тръгваме веднага - и тя мирясва.

Това което осъзнах с нея е
== винаги да и говоря аргументирано и спокойно като на възрастен с маааааааалко детски привкус. Тя разбира че е сериозно и важно да се постъпи така или иначе и че мама не я пренебрегва и подценява а се държи с нея като с равна.
== ако с ме в магазин и тя иска да види всичко - мисля че нормално. Казвам и да буде внимателна и да остави всичко на мястото си както го е намерила. Разбира се съм притеснена да не счупи или повреди нещо, но нали само така ще се научи пък. Просто внимавам много да не се случи.
== подбирам си "къси задачи" Ако пазрувам - за 30 мин и сме вън, Ако съм в градината 30 мин и съм на нещо друго. Децата се уморяват лесно и бързо им омръзва. Имат нужда да се себезразят някак си иииииииии лягат на пода да ритат
Вярвам че винаги имат сериозна причина за да го правят. Ико не я допускаме пубртета ще мине по гладко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите