Ние имаме още малко докато стигнем двете години, но ревове и опити за налагане са ни коронен номер. В началото се поддавах, после се ядосвах и отнасяше по някой шамар, но сега съм възприела нова тактика - като се ядоса, го гушкам и му говоря нещо, водя го на друго място и пр. Изобщо се старая да му отклоня вниманието от това, което иска, но не може да получи (ножа или горещата тенджера, например) и след два-три пъти такава реакция спрямо даден предмет, той се научава, че на тоя фронт няма да бъде неговата и започва да се тръшка за нещо друго
Най-кофти е в моментите, когато аз се опитвам да готвя, а той иска да бръкне в печката или да си вземе сурово месо, например. Тогава нямам възможност да му отклонявам вниманието, така че го слагам някъде, където не може да се докопа до нищо опасно и го оставям да реве, докато си свърша работата, а след това го гушкам и пр.
Интересното е, че по едно време се беше научил, че "пффф" (пари) не се пипа, защото боли, но благодарение на някои баби, които му дадоха на няколко пъти да пипне печка, която уж пари, а всъщност е само леко топла, загуби респект и към паренето

Обаче не знам какво ще стане, като стигнем двете години, той и сега е ужасен, а ако тогава ще е по-ужасен, напрова се замислям къде да емигрирам

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!