Отговорих ти преди да прочета другите мнения и без да чатна, че всъщност ти не си в БГ... Ами мисля, че е добре там, където живееш със семейството си, да се съобразяваш с техните порядки и норми относно поведението спрямо инвалидите... Щом там те не се чувстват така социално изолирани и самотни, както е в БГ, дръж се естествено към тях - и те са хора... Сещам се за Спешно отделение, една жена, забравих й името!, е в инвалидна количка, но това не й пречи да се справя свръхблестящо, та даже и да е шефка, нали? Но тук сме на светлинни години от това разбиране май че... Така че споко, явно самата атмосфера на страната, в която се намирате, ще научи Вики на правилно отношение към по-различните хора... Един инвалид беше казал: "Разликата между мен и вас е, че вие виждате моя недъг, а аз вашите - не!" Всеки си има кусури...
Радвай се, че Вики ти казва "Мами!", че те обича и се наслаждавай на това СЕГА, което го имате заедно като майка и дъщеря!!! Като бебе не те е познавала и не е била толкова привързана към теб все пак, нали така??? Ето, Алекс още не ми е казал "мама", а така ми се иска... Но всяко нещо с времето си, нали?
И по-добре 15 минути, отделени изцяло на малкото сладурче, отколкото 3 часа, минали в непрекъснати забележки и упреци...
ТИ СИ СТРАХОТНА МАЙКА, НАСЛАЖДАВАЙ СЕ НА ЩЕРКА СИ ПРЕЗ МАЛКОТО ВРЕМЕ, КОЕТО СТЕ ЗАЕДНО, И НЕ СЕ ВИНИ!!!
С приятелски поздрав - Деси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите