Моята дъщеря ще е ученичка сега през септември. И аз, както и ти, бях много притеснена от този факт и само мисълта за училището ме хвърляше в ужас. Едва сега, месец-два преди старта, вече усещам, че паниката отминава и аз започвам да свиквам с мисълта за училището и първокласничката.

Училище вече сме избрали, записана е още от м. февруари, даже преди месец бях на първата родителска среща. Ние подадохме документи първите дни на февруари и се оказа, че сме закъсняли. Имаше обявен прием за 92 места, ние бяхме 91-та подадена молба. Та още от м. февруари сме записани. Едва ли има значение в кое училище е точно, защото ние сме от Пловдив, но аз дълго избирах училището и не съм я записала с квартално училище. Избрах едно от централните. Ще се наложи първата година доста да се озорим с нейния график, воденето и прибирането, но ще се нагодим някак.

Занималня имат, не е платена, не е задължителна. Аз не я запиасах на занималня. Надявам се едната баба да се съгласи да я поеме селдобедите, ако не, ще наема жена. Нямам някаква точна идея защо не искам да ходи на занималня. Просто не ми се иска детето ми да прекарва по цял ден затворено в две стаи с учителки на главата. Иначе, занималнята в нашето училище е доста добре уредена, храната сутрин, на обед и следобед е подсигурена, организацията е чудесна, учителките от занималнята също ми допаднаха. Но Наталия няма да се възползва засега. Доколкото разбрах, занималнята във втори и трети клас е платена и струва 40-50 лв. месечно.

Запознах се вече и с учителката й. Абсолютно въплъщение на представата ми за начална учителка. На мен ми допада - строга, взискателна, но не прекалено. Проучих я допълнително, отзивите за нея са много добри. Даже чудесни. Имали сме късмет, че сме попаднали при нея, така ми казаха. Ще видим...

При нас английският език е задължителен. Мога да я запиша, ако искам и на изобразително изкуство допълнително, но не го направих. Имат и два вида спорт извънкласно, които се зплащат допълнително. Идват треньорите с бусчета и ги взимат от занималнята в 15.00 и ги връщат в 17.00, два пъти седмично първата година, след това по три пъти седмично. Едното беше някакви бойни изкуства (айкидо незнам-си-какво-си), а другото вече забравих какво. Дъщеря ми има голямо желание за тези бойни изкуства, но предполагам, че няма да има време за тях. Тези с айкидото са някакви републикански шампиони няколко години поред вече, организират и демонстрационни представления, толкова много ги канели, че не можели да насмогнат да се явят на всички участия, за които имали покани. Изобщо, много добре звучаха, много нахъсани бяха треньорът и менъжерът на клуба и с голямо самочувствие. За дъщеря си сега не смятам да се възползвам, но за брат й, живот и здраве, ще видим.

Иначе, вече започвам да й пазарувам полека-лека за училище - раница, моливник, помагала каквито се сетя... та така. Малко ми е притеснено все още, но се надявам до септември напълно да се настроя.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...