Може би да си прав до някъде - може би се фокусирам малко повече, за нещо друго определено не съм съгласна с теб
Просто така ги чувствам нщата за правилни - това за специалното внимание в смисъл помощ.
Учили саме да помагам бинаги, когато усетя, че някои има нужда. Не ги деля стари, деца, здарави болни и тнт. Факта, че са инвалиди ги поставя в неравностойно положение спрямо здравите. във физическо а в някой случаи и във психическо отношение. Поне за мен, отваряне на врата, подаване на папка и др такива ако се случа на мястото са знак за чиста любезност, ане за подценяване или натякване за неравностойността. Ако в подобна ситуация чувека се обиди - ще ми прозвучи също като онези еманципатки дето се противопоствят срещу елементарните жестове на кавлерщина с думи като "Що ме подценявш мога и сама" Ясно е, че мога да нося 10 кг камъни, но за един мъж това е по- лесно, просто защото мускулите му са по развити. Давам му да носи без дори и да си мисля, че това ме прави по-малко ценна за обществото.
Просто съм приела, че хората са различни и това, и прави ценни.

Говорейки за това, за теб, къде е границата между съжанение и съчувствие?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите