|
|
| Тема |
Re: "А pink wheelchair" [re: anaili] |
|
| Автор |
me* (минаващ) |
|
| Публикувано | 25.05.05 06:40 |
|
|
|
"не искам нито да се правя, че не забелязвам присъствието на такъв човек около мен"-а защо трябва да забележиш изрично присъствието на такъв човек? Ти май изпадаш от едната крайност в другата-от пълното дамгосване на инвалидите в БГ към точно обратното, може би чувство за компенсиране на нещата. Всъщност според мен най-добре нищо да не правиш по въпроса. Защото каквото и да се опиташ да научиш дъщера си в тази сфера, тя ще усеща нещо странно в твоето държание. Затова е по-добре да я оставиш сама да се научи щото обръщайки и изрично вниманието ще постигне обратен ефкт, тя ще остане с впечатлението,ч е нещо има...Обикновено в училищата има винаги по един клас спешъл нийдс ученици и самото училище прави достатъчно за да се интегрират децата. В гимназията на сина ми пък водят възрастни с различни недъзи да играят волейбол през обедната почивка, просто ей така за да свикват децата да не ги приемат като извънземни. Имай предвид, че много инвалиди биха се обидили ако им окажеш някакво специално внимание. В момента се сещам за една служителка от мойта банка в инвалиден стол, жената работи наравно с другите, никой не се спуска да и отваря врати или да и подава папки или нещо....и на мен за миг не ми е хрумвало да и предложа помощ. Просто тя изглежда толкова уверена и на мястото си, че ако турят някой друг там май ще ми се струва странно. Тези хора нямат нужда от съжаление, даже някои имат по-голямо самочувствие и са постигнали повече от много неинвалиди.
| |
| |
|
|
|