Докато в първи клас е небходимо да се пренареди дневния ред на първокласника, в по-горните класове става необходимо родителят да отделя време за изслушване на детето "какво се случи днес в училището" и "има ли нещо, което не разбираш".

"...А това е основният недостатък на българското училище - покриването в представите и на учители, и на ученици на "учене" с "механично запаметяване". ..."

Има и друг основен недостатък, заради който е необходимо някой да помага на децата - много български учебници са написани с непоследователно въведена терминология или подробно описание с нови понятия без съдържание, въобще наблегнато е повече на форма отколкото съдържания. Поради тази причина не е възможно четящият, ученик и дори родител, да разбере съдържанието на написаното. Учителите, дори и най-съвестните, нямат време подробно да обясняват, защото спуснатата програма ги "гони" да препускат бързо през темите на уроците. Оттук децата в по-горните класове, от 3-ти нагоре, повтарят 1-2 пъти, а по-упоритите и повече пъти прочетеното, но не могат да разберат и или наизустяват, или хвърлят учебника и се демотивират да учат по-нататък. Необходимо е да си припомняте основни понятия и явления за света, за да ги обясните на децата или да им покажете къде да търсят по мрежата или по енциклопедии, за да разберат.