Браво! Браво! Много се радвам!

Еееех, и аз така понякога...
Струва ми се, че всички светлинки в тунела изчезват, почвата под краката ми потъва!
Точно, когато се обезкуража най-яко, се оказва че детето е чуло и разбрало нещо, което съм повтаряла с месеци.
Бомба със закъснител!
Ето защо е по-добре да си кажем, каквото имаме да казваме, пък току-виж че някой чул.
А пък най-много се надявам тези приказки да хванат ред, след като децата станат наистина зрели хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите