Не е необходимо да се седи до главата на детето, докато то учи, а да му се създадат навиците то само да се справя. Никой родител няма, а и не е нужно да има, възможността да стои все до детето си.
Проблемът е, че самите деца се научават как да учат бавно и постепенно.
Ние, родителите, като че ли изискваме те изведнъж да започнат да си разказват уроците, или да правят нещо допълнително, извън домашните. Да, ама не става така бързо.

Моята концепция е такава - оставям детето да учи само, след което го изпитвам. Но не изпитвам както г-жата - по разказвателните предмети да задавам въпроси, а изпитвам да ми се разкаже урокът (едно от най-трудните неща за учениците), след което започвам въпросите и добавям моя информация към урока, която също искам да се казва, докато се разказва.
"Това не го пише в учебника" никак не ми минава.


Родителят трябва да упражнява контрол дали е написано и научено, а не да учи заедно с детето. Ние нали сме ги учили тези работи в училище!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите