Да точно така бяха луди или "Хаиде , хаиде то такива работи не се гледат " и отвличат хлапето далеч настрани - да не говорим, че шанса да срещнеш такъв човек беше почти никакъв просто защото нямаха възможност за придвижване.
Ако бях загряла, че нещата стоят така може би щях да постъпя така както посочи по горе, но хората си тръгваха, а проблема и страха от необяснимото видяно щеше да остане в малката все още не до там комуникативна главица.
Хората бяха много мили, аз умряла от неудобство и притеснение, че дори не ги попитах каква е диагнозта и как се е случило.
Всъщност мислиш ли, че е умесно да се пита такова нещо в първи разговор?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите