Доволно съм изкушена от учителството - наследствено, за кратко професионално, а и според странични наблюдатели съм майка-стръвница.

Големият ми син е във втори клас. Дъщеря ми завърши първи вчера. С него в първи не съм се занимавала изобщо, само следях какво, кога и как пише. В тяхното училище занималнята е задължителна, така че вкъщи само преглеждах писаното. Четенето вечер не е било във връзка с училището, по принцип у нас това е заниманието, не се гледа ТВ. На следващата година бяхме в чужбина, там не по наше желание записаха и двете деца в по-горен клас. Прегледах учебниците, той не знаеше само таблицата за умножение, а в трети му трябваше - учи я с мен 3 седмици преди започването на учебната година - успешно. Наложи се да науча едновременно и дъщеря ми да пише ръкописно. Да чете можеше. И двамата първоначално се справиха в общи линии, въпреки езиковата бариера, тоест формално покриха изискванията, но бяхме много разочаровани от подхода на учителките и ги спрях, останаха си на домашно училище с мен - 3 месеца. За втория срок се върнахме в България, оказа се, че сме работили добре и класните на двамата им се радват от сърце. Продължавам да следя какво правят в училище, но сега не правя нищо особено с тях, там се занимават достатъчно и имат добър резултат.

Проблемно се очертава говоренето с учител, който ги прекъсва и системно не изслушва. Не са научени да питат, докато им се отговори, да издебват кога могат да попитат или да поискат нещо отново, съответно се затварят и прекратяват контакт. Става дума не за класните им, а за учителки от занималнята. Друго, което се оказа проблем, е, че синът ми безкомпромисно държи към него да се отнасят с разбиране и любов и щом попадне на учител, който е в настроение да чете конско и да се провиква, започва да прави магарии за отмъщение и назидание. Заради дребна несправедливост почна да не си пише домашните по немски - или да ги съкращава. Да си губи тетрадки... Намирам грешка, казва ми, че го е преписал от дъската и че не е негова работа да оправя грешките, ако учителката не си ги е видяла... Ей такива неща, които са по-скоро поведенчески... Та работим основно върху представата, че учителят, в каквото и настроение да се появява, дори да използва отрицателни поощрения не по вкуса на ученика, е там, за да бъде следен и да му се краде занаятът. Как се преодолява обидата, как се разговаря, как се настоява, доколко допуска или не допуска личните отношения да влияят върху учебния процес... Имаме си работа.

И според мен е добре да се следи отблизо какво става с ученето и къде е по-трудно, да се говори много, да помага родител, баба, частен учител, защото се натрупва материал и в следващите класове става безкрайно трудно да се навакса. Имам дете на близки в 6 кл., симпатично и мило, което от много време отказвам любезно да взема като ученик, защото то не може да пише, а аз не мога да го науча да пише правилно, ако не го върна в първи клас... Само дето то не разполага с времето и волята да се поти върху стар "бебешки" материал. И става като моделиране на колос върху глинени крака, което пък за мен е недопустимо.

Важно е и колко е амбициозно детето. Моите са спокойни и самодоволни и умерено склонни към конкуренция, умерено амбициозни, синът ми е по-скоро склонен да импровизира и да минава метър - благодарение на добрата си памет, дъщеря ми е къртовски трудолюбива и изпълнителна, понася много повече забележки и се стреми да си свърши работата идеално. Предполагам, че с тая чудовищна упоритост ще задмине брат си дори в областите, в които е по-малко надарена от него, не че го споделям с тях това предположение или си позволявам да сравнявам на глас. Познавам деца, с които никой никога не се е занимавал, завършили непретенциозно училище, превъзхождат родителите си по знания и социални умения рано... Но за това си има значение и самовъзпитанието.

И още - подсещане за родители - да разграничаваме наизустяване от учене. Който си пее урока, може да остане привидно научен. Питат ли децата ви за непознати думи? Ако го правят все още - поощрявайте го. Днес ме питаха дали нови технологии означава нови екстри... Умилявам се, като ме питат. И настръхвам, когато задам въпрос за значението на дума, която използват, и се окаже, че не са съвсем наясно и НЕ СА ПИТАЛИ! А това е основният недостатък на българското училище - покриването в представите и на учители, и на ученици на "учене" с "механично запаметяване". Поне на мен скромно ми се струва, че ученето трябва да съдържа повече мислене.

Колко учители след въпроса "Разбрахте ли?" оставятдостатъчна пауза? Колко от тях задават поне един контролен въпрос, за да се провери РАЗБИРАНЕТО, а не запомнянето? Вие като ученици колко често задавахте въпроси?
Какво очакваме от децата си - освен да научат това, което им се показва?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ET на 21.05.05 23:52.