На мен ми е рано да се обаждам, но и на мен това би ми било интересно да видя как ще се коментира.

Аз засега не уча с дъщеря си. В детската се е научила да чете. Сега само я слушам, защото тя държи да има слушател като чете. Нито съм я учила да смята. Е, купила съм разни помагала за четене и смятане и тя се занимава сама. Тя е много старателна и подобни занимания й доставят огромно удоволствие. В състояние е часове да стои у нас на чина и да подрежда цифри и да смята. Надявам се този порив на самоотвержено ученолюбие да я държи и занапред. Догодина ще е ученичка и не мисля, че ще има нужда много от моята помощ. Ако върви така, както в предучилищната, значи няма да има особена нужда от мен. Е, ако има нужда от помощ ще помагам, но само на питанки ще отговарям и ще препитвам в началото, ако трябва. Така ги виждам нещата. Във всеки случай не се виждам с учебник в ръка и тихо приседнал първолак в скута.

А като чуя да казва някой родител "Ох, толкова им е труден материала, че чак аз се затруднявам (това за деца от 1 до 5 клас) и директно ме тушира. Честно, не мога да си представя, че нещо в материал от 3-ти клас би ме затруднило. За частните уроци на третокласници пък изобщо да не говорим. Това е извън моите представи за нормално.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...