Мила Евелин,
Чета понякога в този клуб, но сега за първи път и ще напиша нещо. Преди пет години и аз имах подобен проблем с дъщеря ми. Заминахме за Италия цялото семейство и след известно време ходене в училище нашата щерка започна усилено да има претенции за дрехи, които са маркови. Тук обаче маркови дънки струват от порядъка на 300-400 български лева. Говоря за маркови, не за прикачена марка. Маркова блузка е от порядъка на 100-150 б.лева. В този момент тя растеше неудържимо, както предполагам твоята расте в момента. Та на всеки 2-3 месеца се налагаше да се купуват нови дрехи. Работеше само баща й тогава и парите ни не бяха толкова много, че да си позволяваме излишни разходи.(аз все се чудя защо като си отидем в България всички масово се оплакват, че парите не стигат, парното е скъпо, токът, телефонът и какво ли още не, а намират пари за дрехи - защото в България това е масово явление - първо е дрехата) Та така, седнахме със съпруга ми и аз като майка бях малко раздвоена - хем ми се щеше детето ми да има това, което иска, хем виждах, че ще ни е трудно финансово. Баща й в случая остана непоколебим. Той каза, че в Италия голямо количество дрехи, макар и да не са марки от рода на Пиер Карден са качествени, красиви и далеч по-евтини. Робуването единствено на марката е нещо, което системно правено, се превръща в навик и че впоследствие вместо да носи удовлетворение, носи разочарования. Че робуването и превръщането на материалните неща в Бог, са фалшив Бог. Съпругът ми разговаря с дъщеря ни, на нея й се наложи да преглътне за първи път факта, че човек не винаги получава това, което иска.
В нашата ситуация, в нашето семейство, мъжът ми се оказа абсолютно прав. Сега след изминалите години, дъщеря ни е студентка по медицина, съпругът ми получи високо заплатена работа в банка. Когато за един рожден ден й предложихме да си избере маркова дреха, тя просто с усмихна и попита - А мога ли да си избера това, което ми харесва и ще ми бъде приятно да нося? С парите, които самата тя вече печели успява да се справя с всеки разход, който се появи пред нея. И нещо, което много ме радва - тя се научи, че да даваш носи винаги удовлетворение, да получаваш - много рядко. Защото получаването наготово води до следващо искане, то до следващо - до момента, в който някое от тези искания стане непосилно за изпълнение.
Съветът ми е - Бъди не твърда, но постоянна. Не е вярно, че децата на 13 не могат да разберат. Могат и в някои случаи разбират същината на проблема много по-добре от възрастните. Бъди постоянна във формирането на ясен поглед върху нещата в нея и това след време ще донесе своите плодове. Това, което изградиш в нея като отношение към нещата и живота, после ще се превърне в неин начин на живот.
Желая ти успех