До миналата година такъв проблем нямах.
Изведнъж, моят тийн се сети, че има видове и видове дрехи и започна да предявява претенции за маркови, обосновавайки се с това, че били по-издържливи на душманска употреба. След известна съпротива за авторитет от моя страна, се съгласих да опитаме с маратонките - най-болният елемент от тоалета му. Дотогава маратонки се купуваха горе-долу на два месеца и то, не защото кракът му растеше с тази скорост, а защото ги докарваше на вид такива, че и циганите не биха ги погледнали в кофата за боклук - те просто се разпадаха на краката му. Купи си там някакви по негов избор /марката не зная/ и зачакахме да видим какво ще стане с тях при 5-6 часа на ден бясна игра на баскет или волейбол. Е, Бога ми, оказа се прав - вече повече от година, тези маратонки не са се скъсали - наистина са поовехтели на вид, но са абсолютно здрави навсякъде! Ами те си изплатиха парите многократно. Наложи се да се съглася с него, още повече, че той не мрънка непрекъснато за дрехи - обажда се чак, когато наистина има нужда от нещо. Дори по-често е аз да кажа, че е крайно време да си купи еди-какво си. Не зная откъде точно си пазарува дрехите, защото от години вече се откачих от задължението да го придружавам, има свободата да избере по свой вкус - досега никога не ме е изненадвал неприятно с някаква несусветна покупка, придържайки се все още упорито към любимия си черен цвят, който ми се наложи да преглътна с неудоволствие. Напоследък обаче склони да си купи и една червена тишъртка... Може би излизаме от черния период
Така моят съвет е - ако вече е спряло да расте като гъбка - по-добре повече пари еднократно, отколкото по-малко многократно и да изглежда развлечено, като извадено от чувал, а и цветовете да пускат по другите дрехи в пералнята...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.